Дори и от съня ми да изчезнеш,
аз пак следата в мрака ще открия.
До мене кротко знам, че ще приседнеш,
а аз на коленете ти ще се присвия.
Дори навън да брули вятъра
и бури, и вихрушки да се лутат,
моето сърце пламтящо с вярата,
всичко черно в тъмата ще разбули.
Не искам повече, на мен не ми е нужно…
Обичам аз дъжда,
последван от изгряващото слънце,
в душата моя пееща.
Ако имаш и ти очи за тази красота,
дъгата винаги ще зърнеш грееща.
Татяна Козарева