Теменужено ми е в душата!
Знаеш ли, че няма ден,
ден през който красотата,
да не ме държи във плен.
Ето пролетта разцъфна,
люлякови нощи се редят,
слънце топлина разпръсна,
капчици надежда вред блестят.
Ухание се носи чак до небесата,
меко ми е, светло на душата.
Пъстроцветно ми е, също леко...
Звън камбанен се разнася надалеко.
И жужене пчелно радостно дочувам,
тези красотички откога бленувам...
Всичко те приканва лудо да затичаш.
Ех, кажи ми честно, как да не обичаш!
Татяна Козарева