Пожелах те, но не можех да те имам,
по-дързък си от вятъра,
по-нежен от коприна.
Отдадох се, дори и не опитах
да избягам от топлината ти, поглъщаща, ефирна.
А защо ли ми трябваш се питам?
Неразбрано сърцето подшушва:
искам безумна страст да изпитам,
неразумна, различна, бушуваща.
Разпилени са мислите, скитащи,
като вятърни мелници. Гоня ги!
Ала бързат ли, бързат отлитащи,
спирам дъх да поема...
Не достигам ги.
Как се случи така?
Не на себе си.
Аз съм в плен на ноща,
пак при тебе съм...
Татяна Козарева