Виждам я, там горе е,
усмихва се и ме подканва.
Да я последвам ли?
Даа.., нежно със сърцето си ще я погаля,
в кътче напоено с любов ще я пазя.
Тя ми е едничка, толкова крехка, така беззащитна..
И има нужда от обичта ми връхлитаща,
която не знае граници,
безпощадно разбива всички стени и пренаписва
страници...с божествена ласка.
Тяя...носи послание,
с мойта любов е днес по-силна от всичко,
отведнъж я обикнах така безгранично.
Тук е пред вас, моля внимание!
Тази моя мечта и мое Призвание...
Татяна Козарева