В безгрижната неделя
в разнежена постеля,
косите ми се сгушват
меки, развълнувани,
все още непробудени.
А, дланите са вплетени
в небрежните им мрежи,
блаженно в тях отпуснати,
красиво безметежни.
Клепачите са тежки,
обляни от мечтание
и от целувки нежни
от самотен лъч сияние.
Сърцето тъй притихнало,
в наслада е потънало.
Блаженство ненадминато,
ах, колко ми е хубаво!
Автор: Татяна Козарева