Как в лятото обичам да се гмуркам,
без страх, че да плувам аз не мога,
в уханните полета, носещи в мен утеха.
Там бях преди и пак ще се завърна.
Не ме мисли! Волна е душата.
Тя бе ограбена, но път намери сред дъхави усмивки на цветята.
А, как живяла съм преди - не зная,
не ми горчи от спомени, аз днес съм в рая.
Не бързам да си тръгвам, тук ще поостана.
Татяна Козарева