Как в лятото обичам да се гмуркам, без страх, че да плувам аз не мога, в уханните полета, носещи в мен утеха. Там бях преди и пак ще се завърна. Не ме мисли! Волна е душата. Тя бе ограбена, но път намери сред дъхави усмивки на цветята. А, как живяла съм преди - не зная, […]
Теменужено ми е в душата! Знаеш ли, че няма ден, ден през който красотата, да не ме държи във плен. Ето пролетта разцъфна, люлякови нощи се редят, слънце топлина разпръсна, капчици надежда вред блестят. Ухание се носи чак до небесата, меко ми е, светло на душата. Пъстроцветно ми е, също леко... Звън камбанен се разнася […]
Виждам я, там горе е, усмихва се и ме подканва. Да я последвам ли? Даа.., нежно със сърцето си ще я погаля, в кътче напоено с любов ще я пазя. Тя ми е едничка, толкова крехка, така беззащитна.. И има нужда от обичта ми връхлитаща, която не знае граници, безпощадно разбива всички стени и пренаписва […]
В безгрижната неделяв разнежена постеля,косите ми се сгушватмеки, развълнувани,все още непробудени. А, дланите са вплетенив небрежните им мрежи,блаженно в тях отпуснати,красиво безметежни. Клепачите са тежки,обляни от мечтаниеи от целувки нежниот самотен лъч сияние. Сърцето тъй притихнало,в наслада е потънало.Блаженство ненадминато,ах, колко ми е хубаво! Автор: Татяна Козарева
Дори и от съня ми да изчезнеш, аз пак следата в мрака ще открия. До мене кротко знам, че ще приседнеш, а аз на коленете ти ще се присвия. Дори навън да брули вятъра и бури, и вихрушки да се лутат, моето сърце пламтящо с вярата, всичко черно в тъмата ще разбули. Не искам повече, […]
Пожелах те, но не можех да те имам, по-дързък си от вятъра, по-нежен от коприна. Отдадох се, дори и не опитах да избягам от топлината ти, поглъщаща, ефирна. А защо ли ми трябваш се питам? Неразбрано сърцето подшушва: искам безумна страст да изпитам, неразумна, различна, бушуваща. Разпилени са мислите, скитащи, като вятърни мелници. Гоня ги! […]
Когато станеш сутрин с усмивка на лице и впиеш поглед жаден вън в простора, когато ускорено и горещо твоето сърце, не чувства никаква умора... Когато мисълта се рее с бясна скорост из кръвта и пулсът си ти не намираш изчезнал чак от бързина.., когато ти блестят очите, сякаш е слънцето в тях и карат даже […]